Имуществената вреда може да се заключава в това, че пострадалият пропуска да осъществи една полза – че пропуска да увеличи имуществото си, макар да са съществували всички изгледи за това.Твърде често такава е ситуацията при уврежданията. Имуществени вреди при инвалидност Например вследствие на трудова злополука или пътно-транспортно произшествие, едно лице се инвалидизира. То получава право […]
Научи повече ...
Работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска “трудова злополука” за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Това позволява, при настъпване на вредоносно събитие, работникът или служителят да се обърне директно към застрахователя на своя работодател и […]
Научи повече ...
Обезщетението по чл. 52 ЗЗД за неимуществени вреди възмездява страданията и загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредените, вследствие на смъртта на техния близък. Но тъй като неимуществените вреди са трудно измерими в пари, а увредените лица са в различни отношения с пострадалия, съдебната практика е приела ограничителни критерии за определяне на лицата, имащи право на […]
Научи повече ...
Предмет на искането за обезщетение са само тези отрицателни последици, които са в пряка причинна връзка с чуждо противоправно деяние. Какви обаче са видовете вреди? Неимуществени вреди Морални или неимуществени са вредите, които не засягат имуществото на кредитора или увредения, а накърняват техните лични, научни, естетични или морални интереси. Те се изразяват в отрицателни промени, най-често […]
Научи повече ...
Редът за установяване на трудова злополука като елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ е определен в чл. 57 и сл. на Кодекса за социално осигуряване и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /Д. В. бр. 6/2000 г./ Сигнализиране За всяка трудова злополука пострадалият, непосредственият му ръководител или свидетелите на […]
Научи повече ...
Съгласно закона и съдебната практика, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Тъй като те […]
Научи повече ...
Легална дефиниция Според закона, трудова злополука е: Всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Трудова е и злополуката, станала по време на обичайния път при отиване […]
Научи повече ...
Темата за продажба или друг вид прехвърляне на недвижим имот между роднини е източник на сериозен интерес за хората, търсещи юридически услуги. На пръв поглед това явление е трудно обяснимо предвид обстоятелството, че за продажба или дарение на недвижим имот няма особени законови правила в зависимост от това дали е между роднини или не.Изключение е […]
Научи повече ...
СЪДЕБНА ДЕЛБА Съдебната делба е способ за прекратяване на съсобственост, който се прилага, когато са изчерпани възможностите за доброволно разпределяне на делбеното имущество. Съдебното производство е продължително, тъй като се състои от две отделни фази и разкрива много специфики, в сравнение с всички други съдебни процеси. I ФАЗА НА ДЕЛБАТА Целта на първата фаза на […]
Научи повече ...
Сега действащият Семеен кодекс от 2009 г. дава една сравнително модерна уредба на имуществените отношения между съпрузите. РЕЖИМИ НА СОБСТВЕНОСТ В българското семейно право и в момента най-разпространен режим за имуществени отношения е режимът на съпружеска имуществена общност. Това е режимът, който се прилага в случай че съпрузите не са избрали друго. По силата на […]
Научи повече ...
В Древен Рим, на който всички държави от Европейския съюз дължим правните си системи, е формулирано правилото: “Caveat emptor”. Превежда се като „Купувачът трябва да внимава“. То представя в синтезиран вид ситуацията при договора за продажба на недвижим имот, по който купувачът получава в собственост имота, заедно с всички укрити от продавача недостатъци от фактическо […]
Научи повече ...