Правна помощ при дела за непозволени увреждания – Кантора ТОНЧЕВ

Дела за непозволени увреждания (деликтна отговорност) са тези съдебни производства, които имат за предмет парично обезщетяване на вреди, причинени от незаконосъобразни действия. Непозволените увреждания обичайно са телесни увреждания, в резултат от трудови злополуки, лекарски грешки, пътно-транспортни произшествия, различни видове инциденти, довели до физическо нараняване.
Общото между делата, което би могло да ги обедини в един и същи дял на правото, е необходимостта от внимателно и прецизно дефиниране и доказване на всички вреди, претърпени от пострадалия.

По българското право (така е в цялата континентална правна система), съдът не може да подразбира вреди; всички негативни последици на увреждането следва да се посочат и установят в рамките на процеса:

• физически вреди – вид и характер на увреждането, претърпени медицински процедури, крактосрочни и дългосрочни последици за здравето на пострадалия, време на възстановяване, наличие на трайни увреждания, предвидими бъдещи физически вреди
  психо-емоционални – стрес, напрежение, уплах, безпокойство, промяна в социалната адаптация, промяна в отношението към близки и приятелски кръг, негативна промяна в трудовата реализация, депресивни състояния
• материални вреди – претърпени загуби – загуба на доходи, разходи за лечение и рехабилитация, медикаменти, медицински услуги; пропуснати ползи.

Различното във видовете производства се състои в основанието на отговорността.

При трудова злополука увреждането се получава при извършване на работа в интерес на работодателя. Не е необходимо работодателят да е допуснал някаква конкретна неточност или закононарушение, да е виновен. Дори и без вина, той отговаря за здравето и телесната цялост на своите служители.

При транспортните произшествия основание за отговорността е конкретно незаконно поведение на водач на МПС, което е довело до произшествие. Наличието на подобно поведение се установява обикновено чрез свидетели и специална съдебна експертиза, възможно е по въпроса да е налице произнасяне и от наказателния съд с присъда.

За да е налице лекарска грешка, следва по делото да се установи, че лекар е подходил с незнание или немарливост към изпълнението на лекарските си задължения, в резултат от което се е стигнало до увреждане на пациента.

Делата за непозволени увреждания изискват знания не само от юридическо, но и от медицинско естество, заради описанието на вредите и увреждащото поведение. По тази причина, в процесуалния опит на кантората е утвърдено правилото за задължително ангажиране на лекар-специалист, който разглежда случая от медицинска страна и е неоценим помощник на адвоката в съответното съдебно производство.