Кой има право на обезщетение при смърт

Обезщетението по чл. 52 ЗЗД за неимуществени вреди възмездява страданията и загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредените, вследствие на смъртта на техния близък. Но тъй като неимуществените вреди са трудно измерими в пари, а увредените лица са в различни отношения с пострадалия, съдебната практика е приела ограничителни критерии за определяне на лицата, имащи право на обезщетение.

Легитимирани лица

Така съгласно т. 2 от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленум на Върховния съд на Република България, при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини – низходящите, възходящите и съпруга.

С Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленум на Върховния съд на Република България, т. 2 от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. е допълнена в следния смисъл. Правото на обезщетение за неимуществени вреди имат и лицата, между които са съществували отношения, които са сходни с тези между лицата, посочени в постановление № 4/61 г.: взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете, както и две лица от различен пол, които са живели на съпружески начала и преди оформянето на брака е настъпила смъртта на едното от тях.

В първия случай отглеждането на детето е било трайно и е създавало връзки и чувства между пострадалия и ищеца, каквито са и отношенията между родител и дете. Във втория случай при съжителство на две лица от различен характер пострадалият и преживелият го са били във фактическа семейна съпружеска връзка, която е била продължителна и трайна, от която може да има и деца, стига да не е в резултат на престъпление – двубрачие.

С това постановление не се разширява кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, а се включват и лицата, установили помежду си същите отношения, които представляват фактическият състав на правно регламентираните и оформени отношения при осиновяването и сключването на брак. Това са трайно установени близки отношения, които не са оформени по съответния ред.

С Постановление № 2 от 30.XI.1984 г. по гр. д. № 2/84 г., Пленумът на ВС потвърди, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, е посочен изчерпателно в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на Върховния съд и няма основания за разширението му /Решение № 499 от 09.01.2012 г. по гр. д. № 1577/2010 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Уточнено е, че макар да не е посочено изрично в горната съдебна практика, от низходящите се имат предвид само децата, а от възходящите – само родителите, тъй като те са “най-близките” на пострадалия.

Изключени лица

Всички други лица извън този кръг, включително и братята, и сестрите, възходящите от втора и по-горна степен и низходящите внуци и правнуци, са изключени.

Логиката на Върховния съд за това разрешение е следната. Освен между братя и сестри, заварени и доведени деца и втория съпруг на техния родител, има и други случаи, когато се създават много близки отношения, поради което при смърт на един от тях другият търпи страдания и губи морална опора в живота. Така е при продължителна дружба и любов между млади хора с цел сключване на брак, понякога и с годеж (но без установяване на фактическо съжителство), много близки и дружески отношения между братовчеди и т. н. И те търпят страдания и губят морална опора в живота и биха претендирали за неимуществени вреди при смърт на единия. Ако се приеме разширение на установения с постановление № 4/61 г. кръг на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, ще се окаже невъзможно да се сложи граница на случаите и лицата, за които се дължи обезщетение за неимуществени вреди.

Критика на разрешението

Това е действащата съдебна практика. Тя търпи основателна критика и според нас не отговаря на съвременните обществени условия, в които не винаги и все по-малко родството е онзи критерий, който да е меродавен за близостта, която индикира действителната годност на едно лице да търпи неимуществени вреди от смърт на негов близък. Евентуалната възможност за злоупотреба с права не може да бъде основание за тяхното отричане. Модерното общество на либерализма, в което свободният човек е в центъра на света, считаме изключва поставените от практиката ограничения, които впрочем нямат никаква опора в закона. Правото на обезвреда не бива да бъде изначално отхвърлено чрез квазинормативно тълкуване, водещо да лишаване на лица от достъп до съд, а напротив –  следва да се даде възможност за автономна съдебна преценка за материалноправната състоятелност на претенцията във всеки един отделен случай и от всяко лице.

Тълкувателно дело на Върховния касационен съд – ОСГТК

След публикуване на настоящата статия, със свое Разпореждане от 28.04.2016 г., председателят на ВКС възложи образуването на тълкувателно дело №2 от 2016 г. по описа на Гражданската и Търговската колегия на ВКС за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „Включват ли се в кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки, братята и сестрите на починалия, както и неговите низходящи и възходящи от втора степен?“. Според нас действително са налице основания за изоставяне на формираната досега съдебна практика по този въпрос и се надяваме да бъде прието разрешение, сходно или еднакво с предложеното по-горе.

Актуалната съдебна практика

Дългоочакваното справедливо изменение на съдебната практика вече е факт. С тълкувателно решение № 1/2018 г. от 21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г.  Върховният касационен съд, ОСНГТК изостави практиката на Върховния съд и прие, че легитимирани лица могат да бъдат освен горепосочените, също така братя и сестри, баби, дядовци и внуци, но и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

В наказателния процес тази материална легитимация може да бъде реализирана само от лицата, изброени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, както и от братята и сестрите на починалия и от неговите възходящи и низходящи от втора степен. Други лица, извън изброените, могат да търсят обезщетение за неимуществени вреди само в гражданския процес.

Сподели :