Коя злополука е трудова

трудова-злополука

Легална дефиниция

Според закона, трудова злополука е:

Всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

Трудова е и злополуката, станала по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; мястото за получаване на възнаграждение.

Въз основа на горните текстове се стига до извода за следните четири конститутивни предпоставки на понятието трудова злополука.

Увреждане на здравето, което да е внезапно

Внезапно по смисъла на закона не означава непременно травматично, както се посочва в част от правната доктрина, а непредвидено и спонтанно увреждане на здравето. То може да бъде травматично (причинено от външно, обикновено физическо въздействие върху тялото и организма) или нетравматично (вътрешно болестно въздействие върху човешкия организъм – болест – § 1, т. 36 ДР на ЗЗ).

Травматичните увреждания по-често и по-лесно се квалифицират като трудова злополука. При тях е лесно видима връзката между външния фактор на въздействие и увреждането на организма – счупване, падане, прободна рана, сблъсък и т.н.

По-друго е при нетравматичното увреждане. По принцип нетравматичното увреждане на здравето (болестта), което е следствие на извършваната работа, обикновено е професионална болест (виж легалната дефиниция на това понятие в чл. 57, ал. 1 КСО), а по дефиниция болестта е дълбоко и трайно отклонение от нормалната жизнена дейност на организма, съпроводено със структурни и функционални изменения в него, т.е. не отговаря на изискването за внезапност.

Въпреки това, такъв вид злополука също е предвиден в закона. На тази нормативна база засега в практиката се приема, че само някои свръхостри заболявания, които протичат за минути, могат да бъдат определени като трудова злополука – инфаркт на миокарда, инсулт, отравяния, алергични реакции и др.

Когато внезапното увреждане на здравето е нетравматично, наличието на функционална връзка между него и извършваната работа се установява единствено от ТЕЛК и/или НЕЛК (чл. 60, ал. 2 КСО). Ключовият момент в тези хипотези е връзката на обусловеност на увредата от фактори на работната среда – излагане на опасни атмосферни условия, химични съединения, умствено и физическо пренапрежение и др.

Връзка на увреждането с работата и отговорност на работодателя

За да е налице трудова злополука, необходимо е още увреждането да е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, или при всяка работа извършвана в интерес на предприятието.

Касае се не за причинна, а за генетична и функционална връзка с осъществяваната работа. Дали това е уговорената работа или друга възложена работа, на уговореното работно място или не, на производствената площадка, по време на командировка или на път за работа няма никакво значение. Задължението за обезвреда от работодателя не е санкция за негово правонарушение. Това е законно прехвърляне на професионалния риск от увреждането на работника или служителя, респективно от невъзможността да предоставя работната си сила.

Прехвърляне има етичните си основания в правилото „комуто облагите – нему и тежестите”, а не в необходимостта от санкционирането на едно виновно поведение.

Затова се казва, че при трудова злополука работодателската отговорност е обективна, безвиновна. За покриване на тази отговорност, на риска работник или служител да претърпи трудова злополука, работодателите сключват специална застраховка.

Резултат от увреждането и причинна връзка

По последните две предпоставки на трудовата злополука обикновено не се спори. Те са следните:

  • резултатът от увреждането, който се изразява във временна или трайна неработоспособност или смърт;
  • причинна връзка между увреждането и настъпилия резултат /неработоспособност или смърт/.

Административна процедура

Трудовият характер на злополуката се установява в рамките на административно производство от компетентността на Националния осигурителен институт, което завършва с разпореждане, с което злополуката се приема за трудова или се отхвърля трудовият й характер.

Обезщетение

След завършване на производството, пострадалият или неговите наследници имат право на обезщетение за всички видове вреди, вследствие на злополуката. Практиката показва, че в голяма част от случаите, особено при телесните увреждания, по-значителен е размерът на обезщетението за неимуществени вреди, което се определя от съда по справедливост, при съблюдаване на насоките на съдебната практика.

В случай че обезщетението не бъде заплатено доброволно, защитата на пострадалия или на неговите наследници е по съдебен ред.

Сподели :