Административен ред за признаване на злополуката за трудова

Редът за установяване на трудова злополука като елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ е определен в чл. 57 и сл. на Кодекса за социално осигуряване и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /Д. В. бр. 6/2000 г./

Сигнализиране

За всяка трудова злополука пострадалият, непосредственият му ръководител или свидетелите на злополуката незабавно уведомяват ръководителя на предприятието. Ръководителят е длъжен в срок 3 работни дни от узнаването да подаде декларация в НОИ за настъпилата злополука.Когато злополуката не бъде декларирана от ръководителя, пострадалият или неговите наследници имат право да подадат декларацията в териториалното поделение на НОИ в срок до една година от настъпването на злополуката .

Разследване

Незабавно след уведомлението за трудова злополука, ръкодителят на предприятието е длъжен да организира разследване на обстоятелствата на злополуката. При разследването задължително се канят представители на работниците и служителите от комитетите и групите по условия на труд и на синдикалните организации в предприятието. Целта е работа по горещи следи, за установяване на всички обстоятелства около трудовата злополука.

За резултатите от разследването се съставя протокол, който има следното задължително съдържание:

  • осигурителя/предприятието ползвател;
  • пострадалите лица;
  • мястото и времето на злополуката;
  • свидетелите на злополуката и лицето, оказало първа помощ;
  • характеристика на работата, извършвана от пострадалия (пострадалите) преди злополуката;
  • специфичното физическо действие, извършвано от пострадалия (пострадалите) в момента на злополуката, и свързания с това действие материален фактор;
  • отклонения от нормалните действия и условия и материалния фактор, свързан с тези отклонения;
  • начина на увреждане и материалния фактор, причинил увреждането;
  • допуснати нарушения на нормативните актове;
  • лицата, допуснали нарушенията;
  • необходимите мерки за недопускане на подобни злополуки.

Важна гаранция за истинността на изводите от разследването е правото на присъствие по време на разследването на пострадалият лично или на посочени от него работник или служител от същата професия, или член на семейството или възходящ или низходящ сродник, или представител на синдикалната организация, в която членува; или представител на работниците и служителите в комитетите и групите по условия на труд. Същото право имат и наследниците на починалия при трудова злополука.

Тези лица се запознават с протокола, подписват го и ако не са съгласни с констатациите или с начина на провеждане на разследването, в 3-дневен срок дават писмени възражения, които се прилагат към протокола. Във възраженията могат да се отправят и искания за събиране на доказателства, които са възможни и необходими за разследването.

Решаващ орган

По признаването на трудовия характер на злополуката се произнася длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ въз основа на данните в досието за трудовата злополука в 7-дневен срок от декларирането.

Обжалване

Важно е, че с това разпореждане процедурата не завършва. То може да се обжалва /макар на практика това рядко да се случва/ от осигурителя/предприятието ползвател и от пострадалия или от неговите наследници по реда на чл. 117 от Кодекса за социално осигуряване пред ръководителя на съответното териториални поделение на НОИ. Следващият етап е съдебен контрол, който е двустепенен – съответния административен съд и Върховен административен съд.

Едва след успешен завършек на административната процедура, т.е. влизане в сила на разпореждането на длъжностното лице от НОИ, пътят към исковия процес за обезщетение е открит.

Редът за установяване на трудова злополука като елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ е определен в чл. 57 и сл. на Кодекса за социално осигуряване и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /Д. В. бр. 6/2000 г./, както посочихме по-горе в статията.

Съгласно този ред, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО издава разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за трудова по утвърден от управителя на НОИ формуляр. Разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО има двойствено значение – от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на правото.

Изискването на съдебната практика

Особено важно е, че по реда на чл. 290 ГПК, Върховният касационен съд даде разрешение, че след влизане в сила на КСО, установяването на трудовата злополука се извършва само по предвидения за това административен ред, изключващ установяването на този факт по общия исков ред и то при деклариране на злополуката в едногодишен преклузивен срок от нейното настъпване. Успешното провеждане на административно производство се превърна в положителна предпоставка за отговорността на работодателя за вреди от трудова злополука.

Изключение

От това гледище практиката допусна следното смекчение. Касае се до три специални хипотези /причинено увреждане на повече от трима работещи, злополуката е довела да инвалидност или смърт, или има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност или смърт/, за които законодателят – предвид тежестта на причиненото увреждане е преценил, че следва да се предвиди по-голяма защита. Нормата цели да се създадат гаранции за реализиране на правата на пострадалия и следва да се тълкува в негов интерес. Затова когато се установи, че при наличие на една от така посочените хипотези, административният орган не е образувал или е прекратил образувано пред него производство по чл. 60 от КСО, без да изпълни императивно възложеното му в негова компетентност задължение да извърши разследване дали се касае за трудова злополука, на ищеца следва да се признае възможност за установяването й в рамките на съдебното исково производство. Касае се за предвидено изключение от общото правило, установяващо максимален едногодишен срок за провеждане на административното производството по установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, когато осигурителят или предприятието ползвател не са я декларирали.

За изрично посочените три случая, предвид специалната законова регламентация, недекларирането на злополуката по реда на чл. 57 от КСО не е пречка за установяването й в исковото производство, в което се претендират гражданскоправните последици – обезщетение за вреди.

Сподели :