Критерии за размера на обезщетенията за неимуществени вреди

Съгласно закона и съдебната практика, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Тъй като те не са описани в закона, често остават неясни и неразбрани за пострадалите, поради което считаме за нужно да ги посочим изрично. Такива обективни обстоятелства, при телесните увреждания могат да бъдат:

  • характер на увреждането – тежест на увредата, степен на засягане на организма или отделна негова система, създаване на временна или постоянна опасност за живота и здравето, степен и продължителност на засягане на телесна функция;
  • начинът на извършването на увреждането и обстоятелства, при които е извършено – дали е причинено умишлено или непредпазливо, каква е степента на небрежност от причинителя – лека или груба, налице ли е правна регламентация на дейността, която е довела до увреждането, заложен ли е риск в естеството на самата извършвана дейност, допринесъл ли е пострадалия за увреждането, налице ли са други фактори от обективен или субективен характер, отегчаващи или облекчаващи вината и отговорността на делинквента;
  • извършените медицински манипулации – колко на брой и вид медицински интервенции са проведени за възстановяване на здравето на пострадалия, в каква степен и интензивност са засегнали организма му, какъв е бил рискът при тяхното осъществяване или при непровеждането им;
  • продължителност на лечението – какъв период от време продължава лечението и отделните негови фази, каква е активната и пасивната ангажираност на пострадалия с възстановяване на здравето му, с оглед болничните престои и долекуването – рехабилитация, лечебна физкултура, поддържаща терапия, хранително диетичен режим, медикаментозно лечение;
  • допълнителното влошаване състоянието на здравето – увреждания на здравето, настъпили като последица от първоначалното страдание или неговото лечение – оперативни усложнения, възпалителни процеси, задълбочаване на органни или системни дефицити и др.
  • перспективата за възстановяване от увреждането – дали се очаква то да бъде с дефинитивен характер /окончателно и невъзвратимо/, с прогноза за пълно възстановяване или за частично възстановяване на накърнената функция на организма, както и времето, необходимо за това;
  • осакатявания, загрозявания – налице ли е обективно загрозяване на пострадалия вследствие на деянието или на елементи от лечението, на кои части от тялото е то и причинява ли сетивни или речеви дефицити, видими ли са за околните и могат ли обективно да водят до чувство на смущение и срам, пречат ли на други функции на тялото, на личното, социалното и професионалното ежедневие на пострадалия, подлежат ли на оперативно премахване или коригиране;
  • предвидими в бъдещото болки и страдания – какви ще са бъдещите физически психически и емоционални травми от увреждането при протичане на възстановителния процес съобразно типичното развитие на болестта и спецификите при конкретния пострадал и тяхната продължителност, възможност за самообслужване;
  • възраст на увреденото лице – в кой етап от личностното развитие на пострадалия, последният е подложен на здравословно и психическо изпитание – в зряла възраст или като дете, което е с още неукрепнала личностна и ценностна система и капацитет за справяне с проблемите и в явен риск за бъдещото развитие или в напреднала възраст, когато е вече възприет определен устойчив стереотип на поведение и когато промените са по-застрашаващи, приемат се по-тежко и възстановяването е по-бавно и неустойчиво;
  • възможност за ресоциализация след продължително лечение и загуба на трудови и социални умения и навици;
  • причинени изменения в личността на пострадалия – краткотрайна, дълготрайна или постоянна отрицателна промяна в емоционалното състояние на пострадалия, в отношението му към близки, роднини и приятели, в неговото  самочувствие в ежедневието, в семейството и на работното място;
  • при настъпила смърт – отношенията в семейството на пострадалия, грижите, които той е полагал за семейството си, преживените страдания от загубата на близкия човек, загубата на морална, емоционална и материална подкрепа;
  • икономическото състояние на обществото – икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за справедливост на съответния етап от развитие на обществото в държавата са фактори, които се отчитат при обезщетенията за неимуществени вреди, като икономическата конюнктура е в основата на непрекъснато осъвременяване на нивата на обезщетенията.

Подчинението на размера на обезщетението на тези критерии не съставлява самоцел, а обезпечава реализиране на принципа за справедливост на обезщетението, което следва да репарира интегрално кредитора, да покрие цялостно всички претърпени от него вреди.

Сподели :